Диалог между моряк ⚓ и космонавт 🪐 за това, къде е края на света.  

Морякът гледайки към морето, като отпиваше от какаото си казал:  

⚓ - Ще видиш един ден,  как ще намеря края на света,  като плавам през морета и дълбини ще докажа теорията си, че земята плоска е и няма дълбочина  и ще се счупи скоро от тежестта на хората, защото няма основа добра,  няма си ос на която да стои нито светлина от другата страна, няма живот след смъртта.  

Космонавтът гледайки към небето, разбърквайки замислен своята чаша с какао казал:

   🪐 - Когато стигнеш пропастта и удариш дъното, защото течението на водата е като времето, което те завлича. То е много по-силно от теб и е невъзможно да се върнеш назад в миналото за да поправиш курса на кораба си така, че да не повториш грешките си и когато смачка твоята гордост,  защото силите ти не ти достигат за да се спасиш и когато осъзнаеш, че съкровище вече си имал, а именно пропиления ти живот пълен като ковчеже  със жълтици с толкова много шансове и възможности,  но си го изгубил за да гониш вятъра на временната утеха в невечните неща тогава ще видиш това,  което и аз видях...   
Когато твоята душа полети в необятността и те погали с нежната и строга ръка, а другата държи света да не падне, като тебе в пропастта, която е на края на света.  Защото тази земя си има ос  на която се върти  и макар невидим Път да я насочва тя смело напред върви, покрай слънцето лети без крила дори  и чака да се заздрави от човешките злини да се възстанови чрез Божиите добрини и да спре да се руши.   ‭‭

2 Летописи‬ ‭7:14‬
"Людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се молят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им."  

⚓ - Тогава защо и мен да не ме спаси тази Сила  да не се изгубя по пътя си, да не падна от оста си  в пропастта на края на света?  

🪐 - Защото имаш свободната воля  да избираш дали да следваш дадения ти Млечен път. Винаги когато поискаш може да го напуснеш. Да се оттеглиш от тази светлина  и да вървиш в тъмнина.   

‭‭Йоан‬ ‭8:12
‬  "Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота."  

⚓ - Какъв е смисъла  на къде ще отидем  и по кой път ще вървим  след като всеки води  до едно и също? Всички накрая просто умираме. Дали под вълните или покрай звездите пак ще стигнем до края на света  в тъмнината и студа.  

🪐 - Защо мислиш, че смъртта е края!   

⚓ - Защо до там съм видял  хоризонта на океана,  как свършва  със собствените си очи.

  🪐 - И аз мислих, че намерих последната звезда  в края на света,  последната светлина,  последната моя искра,  но като се доближих до нея и тя до мен видях,  че след нея не само звезди хиляди,  но и планети с пръстени от комети  и супернова с галактика огромно, необзорна не виждана преди от моите очи. 
И казвам ти, това ме насърчи, че след смъртта ми пак ще съм с моите  любими звезди,  до Източника им даващ светлината им изграждащ душата им. И с моите любими звезди - други космонавти, пак ще имаме мисии  и огрени от вечната светлина, източника на всяка дъга  ще летим в безкрайните щастливи дни само с изгреви без залези.   

⚓ - Тогава къде ще е края на света?  

🪐 - Където е новото начало. Зависимост от пътя, който си избрал да следваш то е зловещо-ужасно  или чудно-прекрасно, защото има значение, кой път ще избереш.   Гледай да не заседнеш в някоя черна дупка, когато ме посещаваш, амиго!  

⚓ - Добре, приятелю! И ти гледай да не попаднеш в някой водовъртеж, когато искаш да дойдеш отново да се видим на по чаша, какао! Наздраве!  

🪐 - Наздраве!