Чух едно дете да говори.
Правеше го трудно,
но с желание и удоволствие,
защото имаше възможността
да си каже репликата в постановката
и да бъде част от представлението с останалите деца
или просто, защото...
иска да говори.  

Учителите се оплакват.
Имало и такива деца,
които да затрудняват работата им.
 
Трудно е...
Но знаете ли на него колко му е тежко
и колко трудно е да носи това
и да се опитва да го свали от гърба?  

И другите връстници
съжалят го това детето
едновременно с присмеха им
прозвучават и двете неща,
защото "живота бил просто шега"
и безобидна е тя
само за тяхната представа за дъжда,
който за тях не вали през нощите без дъги
отнемайки цветните игри 
и милите искри 
на детските очи, 
които се сблъскват с мрачните 
и безсърдечни човешки 
подигравателни речи.  

Трудно е да се слуша това с години.
Трудна е борбата с неправотата в главата,
която е пряко свързана
с осъзнаването в какво грешиш,
за да изчистиш речта си. 

Не говоря само за говорните дефекти
говоря и за тези статуетки безсърдечни,
които карат детето... 
да мълчи... 
За да не греши!  

Трудно е да се чака
да се излезе някога от тази тиня,
да се правят опити без брой,
да се чака големия развой.
Да настъпи свободата на душата и...
всичко да е заради нещо в главата.
Да се питаш:
Ах, какво не разбрах, че всички го правят, а аз... изостанах...

Но надеждата жива
опитва да избива повърхността
и към висините да се простира тя.  

И започва търсене 
на изхода 
и на входа 
на новата променена, 
възможно изявена
светлина в тунела.   

Трудно е...
С опити без успешни, 
прекалено горещо 
с печал безутешни сълзи...
на сън дори.  

Трудно е 
да се върви напред
и да искаш някой чужд глас
да ти пасне от раз.
Да можеш като него да говориш,
малко и ти да побърбориш.  

Без срама, че някой ще те хване,
че не можеш да кажеш там, където трябва 
ш, с, ч, ц, ж, з, р, л...  

Дълга азбука
като скърцаща каруца
с нищо не нараняваща този който я чува,
но е мъчно трудна за този, който я дърпа
и словата смитат се с метлата на едно,
като че ли престъпление е
което трябва на място да е опозорено,
веднагически изобличено.  

Вярно е! 
Не е правилно да говориш с дефекти,
но правилно ли е да правиш всичко на конфети?
Със смях подигравателен с нищо назидателен?
С цел да унижава и в земята да заравя?
Без възможност за глас да затваря?
Да накараш някоя душа скрита
в дълбина да я е срам
да излезе на светлина?  

Трудно е,
но добре, че съществува милост!
Не говоря за таз,
която е като скъпоценно откритие
в някоя човешка същност.
Говоря за извора на милостта!
Тя извира от небеса!
Давани, храна не само за устата,
но и за душата.   

Трудно е,
но преди и аз бях такова дете!
Преди не можех...
и аз не можех да говоря без дефекти!
Сега вече мога!
Когато им обяснявам това 
те се изненадват, че някога съм имал
такъв проблем.
Това е истината. 
Сега не личи този белег! 
Защото бях напълно изцелен
от тази травма.
Напълно освободен
от тези окови на моята реч.   

Кой ли ме спаси? 
Този, който чу молитвите ми!
Този, който се смили.
Не е стоял просто отстрани
без да не избърше тези сълзи...
...завинаги!
Този, който ми даде сили. 
И когато се сетя за това 
да мога да кажа: 

"Господи, благодаря!" ✨  

Голяма радост е за мен, 
радост за всеки ден, 
че вече мога да говоря без дефекти!
Мога с усмивка да поздравя без притеснения!
Мога да пея без угризения!
Мога да живея с изявени вдъхновения!
Мога да копнея без тези ограничения!  

Може някой да попита:  
Е, добре де, но защо,
ако Той е толкова милостив
те остави да страдаш така?  

Приятелю,
научих се на важни неща чрез това!
Трудно беше, но си заслужаваше да порасна
не само с ума, но и с духа!
Трябваше ми, за да съм насърчен сега,
за да мога да вървя без страха!
Трябваше ми, за да мога да се доверя!
Трябваше ми, за да се науча да благодаря! 
Трябваше ми... 
за да те насърча!  

Струваше си повече от колкото платих! 

  ‭‭1 Петрово 5:10   
"А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа Иисуса, ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко."  

Той ми даде много!
Даде ми живот!
Даде ми свобода!
Господи, благодаря ти,
че ме спаси от мойто колебание
и несъвършенство!
Благодаря ти, че ми помагаш
и толкова много ме радваш и днес!
Мога да кажа със свобода в речта:  

Господи, благодаря!
 

Стихотворението "Трудно е, но..."
Това са трудностите с дефектна реч. Борбата с проблема, страховете, несигурността и скръбта. Голямата развръзка. Свободата от срама, несигурността и несъвършенство. Свободата на речта от дефекти и благодарността за това към Бога.