Децата са чисти и невинни.
И ние бяхме такива, но...
пораснахме...
Или всъщност се смалихме?
Бяхме преди добри, незлобливи,
несъществуваше за нас разврата
и не познавахме греха.
Нямаше никакъв контрол над нас!  

Може ли да си представиш
тази свобода в която сме живяли?
 
Детската радост е едно красиво явление.
Често е свързана с малките неща - едно бонбонче, лъскаво камъче, малко цветенце, разходка в парка, усмивката дори от непознат, пясъчното нестабилно замъче, което утре няма да го има, бързото запознанство и веднагическото сприятеляване с първото видяно дете на игралната площатка без никакви задни мисли, а с най-чисти желания за споделена игра.      

Може да се учим много от малките деца.
Не случайно самото Слово ни ги дава за пример:
Лука‬ ‭18:16‭-‬17‬ 
[16] Но Иисус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. [17] Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.

"Може ли да си представиш
тази свобода в която сме живяли?"

Голяма свобода!